АНГЛИЙСКА ЛИТЕРАТУРА

Терминът английска литература се отнася до литературата писана на английски език, включително литература създадена на английски от автори, които не са непременно от Англия – Джоузеф Конрад е поляк, Робърт Бърнс е шотландец, Джеймс Джойс е ирландец, Дилан Томас е уелсец и т.н. С други думи английската литература е разнообразна, точно както и разновидностите, и диалектите на английския език, който е говорен по света. В университетите терминът обикновено обозначава департаментите, катедрите, факултетите и програмите практикуващи обучение по английски в гимназиалните и други учебни системи. Като най-популярен сред английските поети се отличава Уилям Шекспир

Информация: Уикипедия

********************************************************************

Англо-саксонската хроника (на английски: Anglo-Saxon Chronicle) е сборник анали на староанглийски език за историята на англо-саксонците. Аналите са създадени в късния 9 век, вероятно в Уесекс, по време на царуването на Алфред Велики. Направени са многобройни ръкописни копия, които са разпространени в манастири из цяла Англия и са допълвани независимо. В един случай хрониката продължава активно да се допълва до 1154 г.

Оцелели са девет ръкописа, частично или цялостно, макар че не всички имат историческа стойност и нито един не е оригиналната версия. Най-старият изглежда е започнат към края на царуването на Алфред, а най-новата е написана в абатството Питърбъро след пожар в този манастир през 1116 г. Почти целият материал в хрониката е под формата на анали, по година; най-ранните са датирани от 60 г. пр. н. е. и исторически материал следва до годината, в която е написана хрониката, в която точка започват съвременни записи. Тези ръкописи сборно са известни като Англо-саксонска хроника. Хрониката не е безпристрастна: има случаи, когато от сравнения с други средновековни източници става ясно,...

продължете да четете от тук:
Информационна Медия ; Аrt.liter- info.news.dobrich

Източник: Уикипедия 

Нобелови лауреати за литература

Нобеловата награда за литература ( Nobelpriseti literature ) е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел. Тя се връчва ежегодно на писател, от която и да е страна, създал в областта на литературата най-забележителния труд с висши идеали. Наградата се присъжда с решението на Шведската академия, която обявява името на избрания лауреат в началото на октомври.

1901г.
РЬОНЕ СЮЛИ ПРЮДОМ
                           ( 16 март, 1839г., Париж, Франция – 7 септември 1907, Париж, Франция )

Рьоне Франсоа Арман Прюдом известен като Сюли Прюдом, е френски поет и есеист. Като ученик се е занимавал най – вече с математика, философия и класически езици. В ранните години от писателската кариера Прюдом е близък на литературната група „Парнас”. В повечето негови произведения преобладава песимистичният поглед над света. Въпреки това някои от известните му произведения се отличават с лиричност и хуманизъм.
През 1901г. Сали Прюдом получава Нобелова награда за литература преди всичко за високия идеализъм и за необичайното съчетаване на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги.

Продължете да четете в следния документ:
http://www.libshumen.org/files/Nobel.pdf

Носители на Нобелова награда за литература

1901 Рене Сюли Прюдом (Франция)
1902 Теодор Момзен (Германия)
1903 Бьорнстерне Бьорнсон (Норвегия)
1904 Фредерик Мистрал (Франция) и Хосе Ечегарай (Испания)
1905 Хенрик Сенкевич (Полша)
1906 Джозуе Кардучи (Италия)
1907 Ръдиард Киплинг (Великобритания)
1908 Рудолф Ойкен (Германия)
1909 Селма Лагерльоф (Швеция)
1910 Паул фон Хайзе (Германия)
1911 Морис Метерлинк (Белгия)
1912 Герхарт Хауптман (Германия)
1913 Рабиндранат Тагор (Индия)
1914 неприсъждана
1915 Ромен Ролан (Франция)
1916 Вернер фон Хайденщам (Швеция)
1917 Карл Гйелеруп (Дания) и Хенрик Понтопидан (Дания)
1918 неприсъждана
1919 Карл Шпителер (Швейцария)
1920 Кнут Хамсун (Норвегия)
1921 Анатол Франс (Франция)
1922 Ясинто Бенавенте и Мартинес (Испания)
1923 Уилям Бътлър Йейтс (Ирландия)
1924 Владислав Реймонт (Полша)
1925 Джордж Бърнард Шоу (Ирландия)
1926 Грация Деледа (Италия)
1927 Анри Бергсон (Франция)
1928 Сигрид Ундсет (Норвегия)
1929 Томас Ман (Германия) - Издателство "Колибри"
1930 Синклер Луис (САЩ)
1931 Ерик Аксел Карлфелдт (Швеция)
1932 Джон Голзуърди (Великобритания)
1933 Иван Бунин (Русия)
1934 Луиджи Пирандело (Италия)
1935 неприсъждана
1936 Юджин О'Нийл (САЩ)
1937 Роже Мартен дю Гар (Франция)
1938 Пърл Бък (САЩ)
1939 Франц Емил Силанпе (Финландия)
1940-43 неприсъждана
1944 Йоханес В. Йенсен (Дания)
1945 Габриела Мистрал (Чили)
1946 Херман Хесе (Швейцария)
1947 Андре Жид (Франция) за него - Издателство „Проксима-РП“
1948 Томас Стърнз Елиът  (Великобритания)
1949 Уилям Фокнър (САЩ)
1950 Бъртран Ръсел (Великобритания)
1951 Пер Лагерквист (Швеция)
1952 Франсоа Мориак (Франция)
1953 Уинстън Чърчил (Великобритания)
1954 Ърнест Хемингуей (САЩ)
1955 Халдор Лакснес (Исландия)
1956 Хуан Рамон Хименес (Испания)
1957 Албер Камю (Франция)
1958 Борис Пастернак - отказал (Русия) за него
1959 Салваторе Куазимодо (Италия)
1960 Сен-Джон Перс (Франция)
1961 Иво Андрич (Югославия)
1962 Джон Стайнбек(САЩ) - Издателство "Колибри"
1963 Георгиос Сеферес (Гърция) - Издателство „Христо Ботев“
1964 Жан Пол Сартр - отказал (Франция)
1965 Михаил Шолохов (Русия)
1966 Агнон (Израел) и Нели Сакс (Швеция)
1967 Мигел Анхел Астуриас (Гватемала)
1968 Ясунари Кавабата (Япония)
1969 Самюъл Бекет (Ирландия) за него
1970 Александър Солженицин (Русия)
1971 Пабло Неруда (Чили)
1972 Хайнрих Бьол (Германия)
1973 Патрик Уайт (Австралия)
1974 Хари Мартинсон (Швеция) и Ейвинд Хонсон (Швеция)
1975 Еудженио Монтале (Италия)
1976 Сол Белоу (САЩ)
1977 Висенте Алейсандре (Испания)
1978 Исак Башевис Зингер (САЩ)
1979 Одисеас Елитис (Гърция) - Издателство „Балкани“
1980 Чеслав Милош (Полша) за него
1981 Елиас Канети (Австрия, роден в България)
1982 Габриел Гарсия Маркес(Колумбия)
1983 Уилям Голдинг (Великобритания)
1984 Ярослав Сайферт (Чехословакия)
1985 Клод Симон (Франция)
1986 Уоле Шойинка (Нигерия)
1987 Йосиф Бродски (Русия)
1988 Наджиб Махфуз (Египет)
1989 Камило Хосе Села (Испания) - Издателство „Фама“
1990 (Мексико) - Издателство „Проксима-РП“
1991 Надин Гордимър (Южна Африка)
1992 Дерек Уолкот (Тринидад и Тобаго)
1993 Тони Морисън (САЩ)
1994 Кендзабуро Ое (Япония)
1995 Шеймъс Хийни (Ирландия)
1996 Вислава Шимборска (Полша)
1997 Дарио Фо (Италия)
1998 Жозе Сарамагу (Португалия)
1999 Гюнтер Грас (Германия)
2000 Гао Ксингджян (Китай)
2001 В. С. Найпол (Тринидад и Тобаго) - Издателство „Пулсио“
2002 Имре Кертес (Унгария) - Издателство „Стигмати“
2003 Дж. М. Кутси (ЮАР)
2004 Елфриде Йелинек  (Австрия) - Издателство „Фигура“
2005 Харолд Пинтър (Великобритания)
2006 Орхан Памук (Турция) - Издателство "Еднорог"
2007 Дорис Лесинг (Великобритания, родена в Иран)
2008 Жан-Мари Гюстав льо Клезио (Франция) - Издателство "Колибри"
2009 Херта Мюлер (Германия) - Издателство "Сиела"
2010 Марио Варгас Льоса (Перу)

2012 Мо Йен /Китай/ -  Издателство "Колибри"

АЙН РАНД

Айн  Ранд (на английски: Ayn Rand); рожденото име Алиса Зиновиевна Розенбаум, родена на 2. февруари 1905, починала на 6. март 1982 г.  е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход.
Тя е позната и известна по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича „обективизъм”.
Има написани множество философски  есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Значителен принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени пет сборника с есета  „Добродетелта на егоизма”,  „Новото ляво: Антииндустриална революция”, „Философията: Кому е нужна”, и „Гласът на разума”.
Други нехудожествени  произведения са: „За новия интелектуалец”, „Въведение в обективистката епистемология” и „Изкуството на художествената литература” (The Art of Fiction).

Айн Ранд е автор  на романи като: „Ние живите”, „Химн”, „Изворът” и шедьовъра „Атлас изправи рамене” – втори по популярност  след Библията.
Има написани три сценария и адаптации на своите книги за киното. .
Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Тази значителна дама – писател, сценарист и философ, е считана още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо  ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм”” -  главна идея на обективизма.
Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповядва независимост с идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.
Същите идеи споделят психотерапевтът Натаниъл Драндън, икономистите ...

продължете да четете от тук: ЛИТЕРАТУРА И ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО

 

ИСТОРИЯ НА КИТАЙСКАТА ПИСМЕНОСТ

Обърнете внимание на историята и развитието на китайската писменост, на която ще проследим произхода.

В китайската система за написването и, е кредитирана като най-старата писмена система, която е била в непрекъсната експлоатация. Най-ранните следи от писмена система, която е получила само незначителни промени с течение на времето, датират от повече от пет хиляди години. Китайците имат всички причини да се гордеят с това невероятно явление, което е важна част от тяхната култура.
Системата, която съществува и днес, се възползва от характера на символите, известни като Хан знаци.
Общият брой на символите в китайската писмена система е в съприкосновение близо до петдесет хиляди души. Съвременните символи за използване на езика, независимо дали се четене, говорене  или за писане, се не повече от четири хиляди знака. Останалите се употребяват  от доста време, но все още са в съзвучие със събирането на тази древна система за писане.
Като нация Китай е далеч напред в сравнение с нейните съседни страни в дните. Тя е първата  сред източноазиатските държави,  в която се разработва официално писмена система на свои собствени буквени знаци. Именно от тяхната система се развиват японската, корейската и виетнамската писмени системи.
Това е причината да се намери богатото използване на китайските символи в техните езици.

Разработването на система за писане

Исторически писмената система е ограничена до използването на един смисъл, символи, които биха могли да бъдат опростени, нито да се добавят един с друг и да се произвеждат  повече думи.
С течение на годините обаче писмената система получи някои промени, който включват въвеждането на поли – сричкови знаци. Тези символи са направени от съчетанието на два или повече други символи. Това е нещо, което не спада към писмената  система, преди това време.
Винаги е имало няколко различни диалекти на китайския език. В писмен вид системата остава точно в един и същ за цялата страна. Единствената разлика е по отношение на произношението. В писмен вид система е известна като sinography и китайски йероглифи се наричат ​​sinogrphs.

Проследявайки произхода

Последните археологически открития са отблъснати от датите на произхода на китайската система и за написването и от преди повече от пет хиляди години. Изглежда, че дълбоко се рови в историята на китайската система с цел подробното и написване във времето назад.
Има някои периодични констатации, които предизвикват голям интерес. Някои дори твърдят, че система за писане датира от повече от осем хиляди години. Тези твърдения обаче не са сто процента сертифицирани, защото изолираните открития затрудняват да се уточнят конкретните изводи за цялата система.
Въпреки това,  археолозите с основателна причина подозират, че китайската писмена система надхвърля значението си в настоящия  момент. Най-старият скрипт, който е получил единодушното потвърждение е великолепен сценарий  “оракул кост”, която принадлежи на периода, известен като династията Шанг.
Именно в това е доказателството, че ръстът на китайската писмена система е документиран.
. автор, превод и разработка: Николай Пеняшки – Плашков
.
Ползвани материали от Интернет / на английски/