Езикознанието (или още „лингвистиката“) е наука [1][2], изучаваща естествените езици.[3][4] Тя обхваща няколко подобласти, най-общо разделяни на изследване на структурата на езика (граматика) и на смисъла (семантика и прагматика).
Граматиката включва морфологията (образуването и състава на думите), синтаксиса (правилата, по които думите се съчетават в изрази и изречения) и фонологията
(звуковите системи и абстрактните звукови елементи). Фонетиката е
свързана с фонологията, клон на езикознанието, занимаващ се със
свойствата на говорните звуци (фонеми), неговорните звуци и механизмът,
по който те се създават и възприемат.
Други подобласти на езикознанието са еволюционната лингвистика (изучава произхода на езиците), историческата лингвистика (промените в езиците), социолингвистиката (връзката между вариантите на езика и структурата на обществото), психолингвистиката (психологическото интерпретиране на езика), невролингвистиката (физиологичното интерпретиране на езика в мозъка) и други.
продължете да четете от: УИКИПЕДИЯ
продължете да четете от: УИКИПЕДИЯ
Няма коментари:
Публикуване на коментар