Алманах "Културна палитра" 1-1

                                                            Автор ipernik на 22-Декември-2012

10.00 лв.

SKU: BLCBOOK00001

"Културна палитра" е алманах-списание за българска и чуждестранна литература и изкуство. Включва разкази, есета, стихотворения, очерци за исторически личности, творби за деца, хумор и други. Уникална е комбинацията между автори с различни стилове и похвати от страната и глобалния свят.Корицата на изданието е оформена от художничката Цветелина Александрова с картини на Стоядин Иванов, Емил Младенов и Богомил Благоев.
„Краят на света” и празниците ще забавят излизането на втори брой, който е още по-богат и разнообразен.
Списък на авторите в Културна палитра:

 
   КУЛТУРНА ПАЛИТРА

1. Амелия Личева, София
2. Ани Деянова, Перник
3. Анна Мария Станоева, София
4. Антоанета Николова, София
5. Ася Владимирова, Перник
6. Бистра Малинова, Перник
7. Валя Илиева, Мадрид
8. Ванцети Василев, Ню Йорк
9. Велизар Велчев, Габрово
10. Вероника И. Илкова, София
11. Веска Гювийска, Дупница
12. Вилдан Сефер, Кърджали
13. Виолета Михова, Кърджали
14. Володя Ма
15. Борис  ХРИСТОВ
16. кавеев, Плевен
17. Гален Ганев, Пловдив
18. Гергана Апостолова, Кюстендил
19. Даниела Иванова-Найберг, САЩ 
20. Дилян Бенев, София
21. Димитър Боримечков
22. Петър Бурлак-Вълканов
23. Тодор Стоянов
24. Георги Барбаров
25. Михаил Бъчваров-Бондар
26. Димитър Васин, Севлиево
27. Димитър Горсов, Габрово
28. Добромир Георгиев, Варна
29. Евелина Димитрова, Шумен
30. Екатерина К. Григорова, София
31. Екатерина Пенчева, Ловеч
32. Елка Василева, Бургас
33. Емилиян Иванов, В. Търново
34. Здравка Евтимова, Перник
35. Проф. Иван Бързаков, Сан Франциско, САЩ
36. Иван Митев, Хасково
37. Ина Крейн, София
38. Ирина Войнова, Бургас
39.  Искра Донева, Скопие, Македония
40. Йордан Ганчовски, САЩ
    
    продължете да четете от тук: АЛМАНАХ "КУЛТУРНА ПАЛИТРА"
    
    

ЕЛИН ПЕЛИН

(псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) (18.VII.1877–3.ХII.1949) – български белетрист, академик (1941). Роден в село Байлово, Софийска област. Учи гимназия в Панагюрище и в София. Увлича се в четене, опознава основно българската и руската литература. Учител (1895–1896) в родното си село. От 1899 се установява в София и се отдава на литературно творчество. Назначен от министъра на просветата Иван Шишманов за библиотекар в Университетската библиотека (1903–1907) и командирован в Нанси, Франция (1906–1907). Пазител на хранилището на Народната библиотека (1910–1916), уредник на къщата музей “Иван Вазов” (1924–1944). Редактира списание “Селска разговорка” (през 1902–1903), вестниците “Българан” (през 1908–1909) и “Развигор” (през 1921–1924), детските издания “Веселушка” през 1908–1910, “Чавче” – 1913–1914, “Светулка” – 1920–1932, “Септемврийче” – 1945–1949. Председател (1940) на Съюза на българските писатели. Най-яркият и проникновен художник на острите социални процеси в българското общество в началото на ХХ век, майстор на късия разказ и хумористичното изображение. Създава вълнуващ поетичен летопис на живота в българското село през първите 3 десетилетия след Освобождението. Описва разрухата на патриархалния бит и морал, стихийния бунт на бедняка срещу съществуващите порядки. Творчеството му е изключително изследване на духовната същност на човека, на интимния му свят и на съприкосновенията му с природата и социалната среда. Сборник “Разкази” (2 т., 1911), повести – “Гераците” (1911, едно от най-значителните произведения в българската литература), “Земя” (1928) и др., творби за деца – “Ян Бибиян” (2 ч., 1933–34), “Торбаланци” (1958).