Българските земи са дали най-старата писменост на света. Това не е поредната сензация, родена в главата на някой псевдоучен. Сензационната новина съобщи на нарочна пресконференция археологът проф. Николай Овчаров. Той показа третата по рода си керамична плочка с пиктографско (рисунково) писмо, подобно на египетската писменост. Плочката била подарена на професора от бизнесмен, пожелал да остане анонимен. Овчаров само уточни, че е от район в Южна България. Най-древната “книга” престояла в частната колекция на дарителя около 20 години и е в изключително добро състояние.
—————————————————————–
Първата писменост в света, по-древна и от тази на шумерите, е открита край врачанското село Градешница. Този факт все още е известен на малко хора, въпреки че откритието е направено още през 1969 г. от археолога Богдан Николов и неговия екип. Зад проведените разкопки стояло тогавашното ръководство на музея във Враца.
Знаци от тази древна система за писане били открити върху уникална плоча и дъна на керамични съдове. Писмеността, открита край Градешница, е по-стара от тази на шумерите с около 1000 години. „Това е всъщност протописменост, състояща се от пиктограмни и идеограмни знаци, които могат да означават и цели фрази”, разказа Георги Ганецовски, археолог от врачанския исторически музей.
Той поясни, че тази особеност на писмеността е причина тя да не бъде разчетена и до днес. Ганецовски допълни, че има няколко опита за дешифриране на пиктограмите, но нито един от тях не е успешен. “Мисленето на хората от неолита се е различавало коренно от съвременното ни мислене.Затова и писмеността им се е базирала на разсъждения, чужди на нашите. Това пък предизвиква сериозни затруднения при разчитането на древните знаци”, коментира Ганецовски.Плочката от Градешница е от около 5000-та година пр.н.е. Тогава цивилизацията, чиито носители се заселили в района 1000 години по-рано, достигнала своя апогей. Вече на територията на България, в случая Врачанско, имало много големи и богати селища. По това време се появил и първият метал. Хората започнали да добиват мед, което довело до рязко повишаване на стандарта.Вероятно напредъкът в различните области от живота на тогавашното общество довел до необходимост от създаването на писменост. Резултатът била системата от знаци, открита до врачанското село,а другата при разкопките при с. Караново, Новозагорско.Самата плочка е с размери приблизително 7 на 8 см и дебелина 1,3 сантиметра. Изработена е от добре изпечена и емайлирана керамика. Тя е изписана едностранно, само в единия ъгъл на обратната страна е започнато издълбаването на следващите знаци. Самите те представляват триъгълници и ромбове с поставени на различни места точки. На едно от полетата е изобразено схематично изображение на човешка фигура с протегната лява ръка.Плочката датира от първата половина на петото хилядолетие преди Христа, категоричен е проф. Овчаров, позовавайки се на експертизата на доц. Красимир Лещаков. Изображенията са близки до писмените знаци на плочките от Градешница и Караново, които обаче са доста по-схематични. Навярно никога няма да можем да разчетем тeзи знаци, но очевидно става въпрос за наченки на развитие на писменост, коментира проф. Овчаров. Той разясни, че тези първи опити за графично изобразяване на информация са имали култов характер и значението им е било известно само на посветените жреци. “Не сме наясно дори от коя страна трябва да се разчита плочката. Ако човешката фигура на нея се разглежда в легнало положение, най-вероятно да става въпрос за жертвоприношение. Но ако се разглежда от друг ъгъл, това може да е самият жрец. Триъгълниците с точки са символ на женския полов триъгълник и съответно на плодородие, а ромбовете – на благоденствие въобще, анализира Овчаров.
Той поясни, че тази особеност на писмеността е причина тя да не бъде разчетена и до днес. Ганецовски допълни, че има няколко опита за дешифриране на пиктограмите, но нито един от тях не е успешен. “Мисленето на хората от неолита се е различавало коренно от съвременното ни мислене.Затова и писмеността им се е базирала на разсъждения, чужди на нашите. Това пък предизвиква сериозни затруднения при разчитането на древните знаци”, коментира Ганецовски.Плочката от Градешница е от около 5000-та година пр.н.е. Тогава цивилизацията, чиито носители се заселили в района 1000 години по-рано, достигнала своя апогей. Вече на територията на България, в случая Врачанско, имало много големи и богати селища. По това време се появил и първият метал. Хората започнали да добиват мед, което довело до рязко повишаване на стандарта.Вероятно напредъкът в различните области от живота на тогавашното общество довел до необходимост от създаването на писменост. Резултатът била системата от знаци, открита до врачанското село,а другата при разкопките при с. Караново, Новозагорско.Самата плочка е с размери приблизително 7 на 8 см и дебелина 1,3 сантиметра. Изработена е от добре изпечена и емайлирана керамика. Тя е изписана едностранно, само в единия ъгъл на обратната страна е започнато издълбаването на следващите знаци. Самите те представляват триъгълници и ромбове с поставени на различни места точки. На едно от полетата е изобразено схематично изображение на човешка фигура с протегната лява ръка.Плочката датира от първата половина на петото хилядолетие преди Христа, категоричен е проф. Овчаров, позовавайки се на експертизата на доц. Красимир Лещаков. Изображенията са близки до писмените знаци на плочките от Градешница и Караново, които обаче са доста по-схематични. Навярно никога няма да можем да разчетем тeзи знаци, но очевидно става въпрос за наченки на развитие на писменост, коментира проф. Овчаров. Той разясни, че тези първи опити за графично изобразяване на информация са имали култов характер и значението им е било известно само на посветените жреци. “Не сме наясно дори от коя страна трябва да се разчита плочката. Ако човешката фигура на нея се разглежда в легнало положение, най-вероятно да става въпрос за жертвоприношение. Но ако се разглежда от друг ъгъл, това може да е самият жрец. Триъгълниците с точки са символ на женския полов триъгълник и съответно на плодородие, а ромбовете – на благоденствие въобще, анализира Овчаров.
Видният ни археолог напомни, че още през 1969 г. сред неговите колеги се разгърнали дискусии относно смисъла на знаците върху плочките от Градешница и Караново. Той се присъедини към мнението на доц. Красимир Лещанов, че най-правилно е да се говори за опити за създаване на прототипа на сричковото писмо, наложило се в края на III – началото на II хилядолетие пр. Хр.Проф. Николай Овчаров отхвърли като неприемливи опитите на псевдоучени като Стефан Гайд да тълкуват след компютърна обработка текстовете, закодирани в подобни пиктограми. “След изчистването на линиите на рисунъка всеки вижда каквото си иска – на един му се струва, че това е кон, на друг – че е сграда”, лаконичен бе професорът.
