КАК ДА ПИШЕМ ПРАВИЛНО?

Наръчник за гладко и правилно писане

1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия.
4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.
5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.
6. Написаното е зграда чийто основи са правописът.
7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.
8. Никога не обобщавай.
9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.
10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”
11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.
12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).
13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.
14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.
15. Литотата е най-великата от изразните техники.
16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.
17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.
18. Слагай, запетайките, където им е мястото.
19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.
20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.
21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.
22. Толкова ли не може без реторични въпроси?
23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.
24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.
25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!
26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.
27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.
28. В началото прибегни до captatio benevolentiae, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).
29. Всяка завършена фраза трябва да има.
30. И не започвай изреченията със съюз.

10 безспорни истини за книгите

1. Четейки книги на автор, който пише добре, вие се научавате да говорите красиво.

2. Културата - това не е броят на прочетените, а на разбраните от вас книги.

3. Хората, които четат книги управляват онези, които гледат телевизия.

4. Книгата винаги е по-добра от филма. Все пак вашето въображение няма лимит на бюджета за 3D ефекти.

5. Колкото повече четем, толкова по-малко подражаваме на околните. 

6. Хората се делят на две категории: тези, които четат и онези, които слушат какво разказват четящите. 

7. Стотинките правят цял лев, а прочетените книги се превръщат в знание.

продължете от тук: http://www.highviewart.com 

ИВАНКА ДЕНЕВА

     ИВАНКА ДЕНЕВА е писателка, критичка и журналистка. Завършила българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. За защитен дисертационен труд й е присъдена научната степен „доктор”. Член на Съюза на българските писатели - София, на Съюза на учените в България и на Международното движение „Световни поети” (Чили).

          Творческите й интереси са в сферата на романа и разказа, на литературната и театралната критика. Автор на романа „Жарава”, изд. „Захарий Стоянов”, С., 1999 г., определен от критиката за „събитие в съвременната литература” (в-к „Български писател”, бр. 22 от 7 юни 2000 г. и бр. 37 от 20 декември 2000 г.). Публикува поетичната антология „Светлик на душата” (изд. „Христо Ботев”, С., 2000 г.) и изследването за „театъра на прехода” „Искри от храма на Мелпомена” (изд. „Христо Ботев”, С., 2001 г.). През 2003 г. излезе от печат  белетристичната й книга „Този корав залък – Животът”(повест, новели и разкази, СБП, София), а в 2006 г., в е-издателство „Литернет” - първата  електронна книга „Живот на възел”. Романът й „Кръстопъти и ветрове”(изд. „Български писател”, 2008 г.) е първа част от романовата дилогия „Времена насрещни” - за национално-освободителните борби на българите. Автор е на пиесата в пет действия „Портрет с въглен и светлина”(Theatrebg.hit.bg, 2006), на пътеписи и над деветдесет статии в централния и регионалния печат по научни, обществени и културно-естетически проблеми и на научно изследване за процесите на литературното развитие.

          Участвала с  доклади в национални научни конференции, в Балканските срещи на писателите в гр. Мелник и Кърджали и с изказване на Световната писателска среща в София-2013 г. Нейни произведения и критика за тях са помествани в специализираните национални литературни издания: алманах „Света гора”, сп. „Литературни Балкани”, “Везни”, „Пламък”, ”Знаци”, „Антимовски хан”, „Български страници”; във вестниците „Поглед”, „Словото днес”, „Литературен вестник”, „Български писател”, в порталите “Литернет”, „Кnigi-news” и „Литературен свят”, в  антологии и алманаси на СБП, по  „КТВ и телекабел” , телевизия „Канал 6”и др.


          Писателката Иванка Денева е номинирана  за  националните литературни награди „Добри Чинтулов” и „Йордан Йовков”. Включена в националната енциклопедия „Бележити българи на съвременна България”, в националното издание за личностите, прославящи България по света „1000 причини да се гордеем, че сме българи”, в справочниците с биографиите на бележитите сливенци „Доколкото знаем за тях” и „100 причини да се гордея, че съм от Сливен”, както  и в театралната енциклопедия на „Theatrebg.hit.bg”.
             Творческата й биография и поеми са поместени в Световната испаноезична антология “Poesia: Poetas para el siglo XXI. Antologia de la poesia universal contemporanea. Poemas y biografia de los poetas”(Мадрид, 2011). Със стихотворението й “Вечност”(„Eternity”) започва международната поетична антология “Докосване до бъдещето”(“Touch of Тomorrow”, издание на Международната поетическа библиотека и Международното общество на поетите, 2004 г., Оуинг Милс, САЩ.) Приета за член на Международното движение „Поети на света” (Чили). Творческата й биография и поеми са включени в Мултиезичното издание за световна поезия в Китай, 2013 г. В чужбина произведения на Ив. Денева са представени в антологии, издания и сайтове за литература и култура в Англия, Канада, Чехия, Испания, Непал, САЩ, Турция,  Австралия, Сърбия, Чили и др. Книгите й са притежание на библиотеките в Ню Йорк и Вашингтон, Москва, Прага, Страсбург. Нейни творби и рецензии за тях са превеждани на английски, руски, испански, турски и сръбски езици. Избрана сред бележитите личности на Сливен за „културен посланик” на града в Международния конкурс „Европейско дърво-2014 г.” Д-р Иванка Денева е дългогодишен кореспондент на вестника на СБП и на националното издание „Литернет” (“Културни новини”).  
           

ТЕХНИЧЕСКИ СЪВЕТИ ЗА ПИСАНЕТО

                    СЪВЕТИТЕ НА КЛИФЪРД ЗА ПИСАНЕТО

                 6th ed., copyright 2005, by Dale Lothrop Clifford

Ясното писане е изключително важно умение. Най-добрият начин за подобряване на стила на писане е като пишете, но четенето на добре написани материали също е ценно, тъй като ще ви даде възможност да видите как може да се използва езикът.

От вас не се очаква да създавате есета, доклади и отговори на изпитни въпроси, които са пълни с „големи“ думи и моден език. Вместо това трябва да развиете ясен стил на писане, който ви позволява да предавате на другите вашите познания, идеи, теории, интерпретации и всичко останало. Разбира се, трябва да използвате правилната психологическа терминология, но ако читателят ви трябва да препрочита изречение, параграф или страница по няколко пъти, за да открие какво сте искали да кажете, значи те са написани зле. Само защото някои статии са написани зле стилистично и в литературен смисъл, не означава, че е приемливо вие да създавате текстове, които са трудни за четене и за разбиране. (Освен това вас ще ви оценяват по написаното за разлика от авторите на статии.)

                                   ПЛАГИАТСТВО

Казано просто, плагиатството е актът на присвояване на работата на някой друг и представянето ѝ за своя. Най-очевидното плагиатство е да представяте за своя разработка, която е писана от друг, преписана, открадната или „заета“. Най-често срещаните форми на плагиатство обаче са резултат от небрежни парафрази и цитиране. Парафразата трябва да прави нещо повече от просто сменяне на няколко думи от оригинала, а директният цитат (независимо дали е фраза или един параграф) трябва да се придружава от надлежното ...  пълен текст

ЗА ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ИЗКУСТВО

Значителна част от четящите люде знаят, че изкуството е краен продукт на възпроизвеждане и възприятие на база натрупани впечатления, знания и творческа изява  на субективните представи на конкретния творец за себе си, обществото и заобикалящия го свят като цяло.Изкуството като продукт от творческата дейност на твореца, в зависи-мост от предназначението си, „стил и направление” е форма на естетическо възприятие и възпроизвеждане на база на натрупани качествени знания, умения и талант, за да създаде и представи конкретната творба. Тя може да бъде живопис, графика, музика, кинематография, сценарии, театър и т.н.Естетиката е дял от философията, занимаващ се със същността и възприемането на красивото, изящното красноречие и всичко свързано с конкретиката на изкуството.Естетическото оценяване може да бъде много сгъстено или безкрайно противоречиво, частично, интелектуално и интерпретативно.Произведенията или „обектите” на изкуството, създадени от конкретни творци в литературата и изящни майстори (художници, скулптори и др.), предизвикват и пораждат конкретни емоции (мисли, чувства), представи и идеи чрез възприятията.Литературата спада към изкуството, т.е. „изкуство по предназначение”. Защо? Литературата най-често включва произведения от писмен вид, в които конкретния автор разказва определен сюжет, заплетена история, която привлича не само вниманието, но държи в неизвестност и напрежение читателя, с майсторството на красноречието, силата на словото и владеенето на съспенса.Основни носители на литературния текст са книгите, но в нашето съвремие литературата присъства и в интернет като цитати и като цели текстове.Художествената литература, както се знае е изкуство по предназначение – народност, период и религия; наред с живописта и музиката, със съществената разлика, че борави с езика и с езиковите знаци, докато другите изкуства са семиотични системи, имащи твърде различен знаков характер.Всеки текст (произведение под каквато и да е форма) може да бъде литературен, когато е възприет като такъв, когато задоволява някакви или нечии вкусове / критерии, за да попадне под маркера на литература (маркер за елитарност и значимост).Художествената литература като същност и значимост е изкуството да се владее умелото използване на езика.Това е умението, дарбата да се говори не само добре, но и убедително, и умело говорене пред публика. Синоним на това качество е „красноречието”, както и „ораторското изкуство”, което се отнася и до писмения дискурс и писмените текстове, като изкуство в писането, подредбата, изложението и т. н. на текстовете.За качеството на художествената образност на дадено литературно произведение, изключително важно значение е литературният стил на автора, който преди всичко е индивидуален. Той се ражда от автора и неговия талант и способност да пише. Стилът се оформя не само от обема на прочетените книги, които би трябвало да се подбират по значимост и оценка, но най-вече и от задълбочения анализ и работа върху творчеството на литературните класици от всички времена (било проза или поезия).Преди всичко литературният стил се оформя и обуславя от конкретния, и характерен исторически период, в който живее писателя, от своеобразието на конкретните моменти, обществено-икономическите отношения, от конкретните литературни направления, течения и политически вълнения в конкретния момент и най-вече от личността на писателя – неговия талант и умения, от способността му да наблюдава живота във всичките му категории и прояви.Изключително важно значение е индивидуалния начин на мислене, усещане, чувстване и т.н.; и най-вече умението да отрази с художественото майсторско слово, което е отражение на оригиналностИменно стиловете качества и мирогледа на автора, му позволяват с творческата индивидуалност, талант и чрез майсторското слово да отрази и пресъздаде съответните художествени образи, и заплетени интригуващи ситуации. За да се получи вълнуващ ефект, авторът трябва да е майстор на съспенса.На базата на логическия и образно-емоционалния стил, една художествена творба, може да се каже, че отговаря и попада под маркера за елитарност и значимост.Художествената словесност се формира на границата между поезията и прозата, чрез теоретично осмисляне.Поезията е изкуство на мига, който трябва да се усети и улови на момента, но е необходим талант  и изискано концентрирано слово. Поезията като същност  има много лица и проявления. Тя е най-прозрачното изкуство, тъй като негов инструмент и материал е речта, езикът, словото… То е навсякъде и във всичко, и е най-изявено именно в литературата, най-вече в поезията, защото тя е конкретно състояние на духа и концентрация от чувства и слово, негова висша еманация. Стихотворенията като продукт са изградени от определен обем и порядък от подбрани думи, които със своята възвишеност и естетика разголват душата. Накратко казано тя е конкретна вселена, сътворена чрез красноречието. Поезията е ерархия на словесността. Поради тази причина съществуват различни нива на поезията: едноизмерна и многоизмерна, елементарна и сложна, плитка и дълбока, душевна и духовна, сетивна и свръхсетивна, и т.н.Поезията е загадка (неразгадана тайна), понеже мнозинството от читателите не притежават необходимите вътрешни сетива, за да я възприемат и разберат.Поезията е дар Божи. Тя избира своя поет, а не той нея. Поезията е откровение не само за автора, но и за нейния ценител, който е осенèн от нейната тайственост и събужда неговите сетива (вътрешни и духовни).Истинската и възвишена поезия  се определя като тайнствен и жив мост между видимото и невидимото, по който пътува духът.Поезията е велико изкуство, което е израз на емоцията и красотата на словесността, отразяваща чувствата на поета породени от уловения миг.Художествената литература е изкуство, което изгражда своите образи чрез словото / т.е. лингвистичния език в цялата му лексика и семантика/. Словесните художествени образи също се подчиняват на логиката на образното обобщение на типизацията и индивидуализацията, на пластичния език на изкуството. Словесния художествен образ притежава своя специфика като своеобразна словесна живопис със следните особености:     - не притежава конкретна предметна нагледност, възниква в съзнанието на читателя чрез възсъздаващото /репродуктивно/ въображение;  - възможности за свободно и цялостно изображение на пространствено-временните измерения на обектите и човека; да разтяга или сгъстява времето на действието, да го праща назад в миналото или в бъдещето /интроспекция/;     - изобразява свойства на явленията, недостъпни за други изобразителни изкуства звучене, движение и др.;   -чрез метафоризацията, хиперболизацията, антропоморфизацията /одухотворяването/ създава непостижими за друго изкуство одушевени природни образи и картини или образи символи;   - като никое друго изкуство е в състояние да предаде интелектуалното съдържание на личността / тъй като само думата е носител на мисъл/, поради което много изкуства постоянно търсят синтез на словото.Средствата на словесната живопис са преносните значение на думите, групирането им в неразчленими образи, носители на непредаваемо по друг начин значение, стилистичните фигури, тропите, ритмично-метрическата и интонационно-звукова организация на речта. Благодарение на тях литературно-художествената форма придобива многослойност и многозначност, многопосочно асоциативно въздействие върху въображението на читателя, оркестрова полифенкционалност / духовна, емоционална, оценъчна, хедонистична и т.н./ Формалната структура на литературно-художественото произведение е в последна сметка най-пълна и адекватна езикова обективация на нейното художествено съдържание. Тя не може да бъде задълбочено изследвана от поетиката и стилистиката откъснато от него. Но литературно-художествената форма притежава своя относителна самостоятелност, структура и езикови механизми, чието изследване е от изключителна важност за литературознанието. Художествената литература притежава родови, видови и жанрови особености като изкристализирали в нейното развитие съдържателно-формални структури. Нейното възприемане и въздействие има своя специфика, но съвпада с естетическата роля на изкуството.  

© Николай Пеняшки – Плашков
Добрич 26 септември, 2014 г.