“Как се пише хубав разказ”, Олеся Пак

Много писатели, независимо че имат в своя творчески арсенал множество различни жанрове, са си останали в очите на поколения читатели корифеи на разказа. Аз много уважавам Чехов-драматурга и Чехов-майстора на повести, но неговите разкази – за мен са винаги нещо особено. С нищо и с никого несравнимо. Така се получи, че висша естетическа наслада (щастие може да се каже) беше за мен, улучвайки редките мигновения на свобода, да се потъркалям с томче от Чехов на дивана, упивайки се от неговите парадоксални битови ситуации, неподражаеми образи, съвершено изумителни слова. Да чета и препрочитам Чехов мога, струва ми се, безконечно. И въпреки че вече имам немалък опит в издателската работа, до ден днешен ме поразява това негово удивително майсторство така кратко и така майсторски да пише. Това, безусловно е талант. Но никой не ни забранява да почерпим от великия източник.

Така че на всички начинаещи писатели на разкази аз винаги давам съвет да четат и препрочитат Чехов. Този майстор на лаконичното слово може да каже и практически да помогне на младия автор къде повече, от многочислени умни пособия по стилистика на жанра.
Но едва ли ще съм оригинална, ако кажа, че да напишеш хубав разказ не е по-лесно, а напротив по-сложно, отколкото голямо произведение. За романа или повестта у читателя, увлечен в хитро сплетени сюжетни линии , може и да не възникне вопроса: а за какво е това? Що се касае до разказа, където сюжетът е кратък, интригата на повърхността, количеството персонажи ограничено, а авторската мисъл прозира във всеки ред, в този случай, ако не ви се удаде убедително да мотивирате действията на своите герои и да покажете целта на своето повествование, у читателя непременно ще остане някакво недоумение.

ГЛАВНИ ПРАВИЛА за хубав разказ:

1. Интригуваща завръзка. Заема в разказа един-два абзаца. И главната цел: да се удържи читателя, да се насочи по-нататък, значи, важно е да се създаде това «хващане» на неговото внимание. Завръзката не е необходимо непременно да представлява «авторско описание»— не на всеки се удава да го направи ефектно. Според опита ми, би било по-просто за вас (в смисъл приковаване на интереса на читателя), ако направите «въвеждане» в разказа във вид въвеждащ диалог или въвеждаща сценка. Пофантазирайте. ВАЖНО: Не се затормозявайте със завръзката. Ако не се получава — продължете по-нататък. Литературният опит подсказва, че болшинството автори се връщат не веднаж отново към нея! Така че когато се «разпишете», началото на разказа може да се очертае и подработи в нужна посока.

2. Стегната сюжетна линия. Преди да пристъпите към писане, нужно е много хубаво да обмислите сюжета, да го обработите в своето съзнание. Да разберете своята цел. Главната цел на разказа. Ако по повод обемните произведения съществуват различни мнения за това, че «героите» може в някакъв момент «самостоятелно» и напълно убедително да заживеят свой собствен живот, понякога съвършено неочакван за самия автор, то за разказа това не може да се отнесе. Вие от самото начало трябва много ясно да си представяте, защо сте го замислили. Иначе той просто ще се «развали» пред очите ви.

3. Хубавият разказ винаги има неочакван парадоксален край. Читателят трябва с нещо да бъде потресен, шокиран, даже може би удивен. След прочитане на добрия разказ известно време трябва да се съхрани «вкус в устата». Трябва да не се разочарова читателят.

4. И, накрая, най-важното. Знаменитата «поредица от въпроси»: кой? какво? къде? кога? как? защо? накъде? (можете да я допълните по свое усмотрение) към разказа трябва да бъде използвана в определен порядък. Тогава ще бъде много по-лесно сам авторът да разбере мотивите на своите герои, а иначе как ще го направи читателят, ако в главата на самия автор е каша?

автор: Олеся Пак