Съвокупност от
всички индивидуално проявени идейно-художествени особености в творчеството на
писателя, като единство на характерното и частното в темите, идейното
съдържание, художествения метод, жанровете на произведенията, образите,
художествените средства и езика. Стилът в този смисъл е сложно явление, той
обхваща както съдържанието, така и формата на литературните произведения и изразява специфичната същност в художественото
творчество на писателя.
Стилът е индивидуален, т.е., ражда се от автора и неговата способност да пише. Той се оформя не само от обема на прочетените книги, но и задълбочената работа върху творчеството на световните класици от всички времена.
Стилът е индивидуален, т.е., ражда се от автора и неговата способност да пише. Той се оформя не само от обема на прочетените книги, но и задълбочената работа върху творчеството на световните класици от всички времена.
Трябва да се отбележи,
че стилът се оформя и обуславя, от характерния исторически период, в който
живее писателя, от своеобразието на конкретното време, обществените отношения, от съответните
литературни направления, до които се е докоснал, течения и борби в конкретния
момент, и най-вече от личността на писателя, от неговия талант и умения, от
способността му да наблюдава живота във
всичките му прояви, и категории, чрез индивидуалния начин на мислене, усещане,
чувстване и т.н.; и най-вече умението да отрази с художествено майсторско слово,
което е отражение на неговата оригиналност.
Това означава,
че стилът е отражение на мирогледа на писателя и от прийомите, и методите да
отразява действителността в конкретния
исторически период в който живее; и разбира се социално-битовите отношения.
Именно стиловите качества и мирогледа на автора, му позволяват с творческата си индивидуалност, талант, и чрез майсторското слово да отрази и пресъздаде съответните художествени образи.
Именно стиловите качества и мирогледа на автора, му позволяват с творческата си индивидуалност, талант, и чрез майсторското слово да отрази и пресъздаде съответните художествени образи.
Стилът се окачествява чрез текста, а
написаното „носи” в себе си неговите качества. Индивидуално възприетото и
оригинално преработеното преминава в текстово-езикова система. И стилът вече
обединява специфичните езиково-текстови структури. (Из „Теория на литературата”
– Пантелей Зарев)
При отразяване на
явленията от действителността се различават два основни стила на речта: логически и образно-емоционален. Логическият стил на
речта отразява обществената и природната действителност по разсъдъчен начин и
си служи с изразни средства, които въздействуват предимно на разума и мисълта. Образно-емоционалния стил на речта отразява явленията на
действителността картинно, нагледно, конкретно. Той се гради върху словесни
средства, които влияят не само на разума, но раздвижват въображението, будят чувства и настроения. Съществуват и
колективни стилове: научен, художествен, публицистичен, административен,
разговорен и др. Колективните стилове се развиват въз основа на връзките между хората
в различни области на живота и върху особеностите на тези връзки.
