Част - 1
КОЙ Е ПРОФ. Г.Ф. ТУРЧАНИНОВ.
Г.Ф.Турчанинов е един
от най-големите съветски и руски специалисти по адигските езици и уникален
специалист по дешифровка на древни епиграфски паметници, казва за него известния
иранист и познавач на осетинския език, М.И.И
саев.
саев.
Роден е в Санкт Петербург. Ученик
е на видни слависти като Н.С.Державин, С.П.Обнорски, Б.В.Ляпунов. През 1928 г.
се запознава с проф. Николай Яковлевич Марр, който става и най-големия негов
учител. В Петербург учи в Катедрата по кавказки езици. По предложение на Марр
започва да изучава
кабардински и черкески (абхазо-адигските езици). През 1934 г. попада в групата
на нуедобните за Сталин, учени и е изпратен в Кабардино-Балкария.
Тук преподава старославянски и руски език. В 1936 г., по поръчение на Областния
съвет по образование на Кабрдино-Балкария,
написва граматика на кабардинския език. Трудът му е отпечатан в 1940 г., но и до
днес е актуален. В 1938 г. провежда експедиция по изучаването на кабардинските
диалекти. За съжаление натрупаният материал е унищожен по време на ІІ-та
Св.война, при пожар в сградата
на Кабардино-Балкарския Научун
институт в Налчик. Оцелява само малка част от тях, по-късно станала основа на
монографията „Езикът на моздокските кабардинци”. Между 1933-41 г. и 1947-50 г.
преподава кабардински език и литература в Филологическия факултет на
Ленинградския университет. През 1950 г. Турчанинов заминава за Майкоп. Успява да
убеди местните власти, да се въведе задължително обучение по адигски език във
висшето образавание. В Майкопския педагогически институт, той разкрива катедра
по адигски език и литература. Турчанинов проучва научното наследство на живелия
през 19 в., кабардински поет и просветител Шора
Бекмурзович Ногмов и издава
двутомника „Ш.Б.Ногмов. Филологические труды”.
През 1944 г. започва да се
занимава с епиграфика, когато са публикувани археологически находки на каменни
плочи с надписи на кабардински с гръцки букви, от 16 в. Той винаги е бил убеден
че не е възможно, такива, днес малки народи в Кавказ, като адиги, абхази и
осетинци, в миналото да не са имали собствени писмености. Започва да проучва
находките на различни надписи откривани в Кавказ. По-късно се запознава и
публикува много открити и безразборно описани, неразчетени кратки надписи
най-вече върху фрагменти от съдове от „скитските древности”. След големите
открития на М.Артамонов и С.Плетньова в Саркел (Белая Вежа) започва да разчита и
множеството графити от средновековната хазарска крепост. До публикацията на
Турчанинов „Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европе” в 1971
г., всички надписи откривани на територията на Хазарската д-ва и салтомаяцката
археологическа култура, се обявяваха безапелационно за тюркски, под давлението
на силната тюркологична школа в СССР. Учени като А.Щербак и С.Байчоров даже
предлагат различни варианти на „прочит”. Г.Ф.Турчанинов пръв доказва че
салтомаяцките надписи и специфичното „донско-кубанско” писмо, не са тюркски по
произход. Най-ранните скитски находки са от 7 в.пр.н.е., а най-късните – около 2
в. Донско-кубанското писмо (7-10 в.), се явява наследник на скитското. Езикът им
е алански, предтечата на съвр.осетински, а буквените знаци са производни на
арамейското и сирийското несторианско писмо. Работата му с осетинския език, го
сближава с най-големия специалист в тази област, В.Абаев (1900-2001г.).
Въпреки че в СССР, в научните
тюрколожки среди, отминаваха с мълчание публикациите на Турчанинов, достиженията
му оказаха силно влияние, макар и косвено върху въпроса за прабългарското
писмено наследство. Днес известния тюрколог и специалист по древнотюркска
писменост, Игор Кызласов, в няколко свои публикации ясно заявява че
донско-кубанското писмо не пренадлежи към древнотюркската руническа писмена
традиция и напълно възможно е езикът на който са писани да е ирански! А
това е косвено признание и за произхода на носителите на това писмо –
прабългарите.
У нас бяха известни и публикувани
различни, загадъчни и неразчетени прабългарски рунически надписи, най-вече
благодарение на проф.В.Бешевлиев. Едно от най-големите находища на такива
надписи се намира в Сев.Добруджа, на 15 км от Констанца, в скалните църкви краи
с.Мурфатлар (преименувано след румънската анексия в
1878 г., на Басараб).
Румънските учени естествено премълчаваха древнобългарският им произход. Повечето
от българските им колеги, се задоволяваха да ги обявят за „древнотюркски
рунически” без да правят и най-малък опит за разчитането им.
Проф.П.Добрев пръв се досети че
надписите от Дунавска България, трябва да се сравнят с разчетените от Турчанинов
салтомаяцки надписи. Въпреки че официалната ни наука и днес отрича това му
достижение, П.Добрев аргументирано доказа че писмеността от Мурфатлар, Плиска,
Крепча, Равна, както тази от Кавказ и ареала на салтомаяцката култура са едни и
същи. С помощта на източноиранските езици, той успя да интерпретира известна
част от тях.
През 1990 г. във Владикавказ,
Северна Осетия, излиза посмъртно книгата на Г.Ф.Турчанинов (починал в 1989 г.) „Древние
и средневекевые памятники осетинского языка и письма”. Тук той продължава
започнато в „Памятники письма и языка народов Кавказа…” изследване на скитските
и аланските надписи, допълва „колекцията” си с нови надписи, дори предлага
оригинално и сравнително удачно разчитане на руническите надписи от „Съкровището
от Наги-Сцент Миклош”. Обстойно сравнява всеки един рунически знак, вариантите
му на изписване с несторианското сирийско писмо и другите арамейски писмености,
което е и първоизточник на аланските писмени традиции. Не ми е известно дали
Турчанинов е познавал нашите Мурфатларски надиписи, но неговият метод е напълно
успешен при тяхното разчитане и интерпретация.
По отношение на абхазо-адигските
езици, Турчанинов също издирва и интерпретира най-древните надписи откривани на
територията на Древна Колхида. Нещо повече, той успява да разчете известните „плочки
от Библос” смятани за най-ранните находки от старофиникйското писмо, но написани
на неизвестен несемитски език. Оказва се че езикът е староадигски и писмената от
Библос са идентични с колхидските надписи. Турчанинов издига и най-новата теория
за произхода на финикийската писменост, от древноадигското писмо. Самите плочки
се оказват писма на царя-изтнанник Пту, продаден в робство от враговете си
извършили преврат в „Ашуя”, известната ни от древногръцки...
продължете от тук: АЛАНО-ПРАБЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар