Повестта се явява един от традиционните епически видове в литературата. Като литературно произведение, по обем и обсег, тя се допира до разказа, от една страна и до романа, от друга. Понякога я определят като голям разказ или като голям роман. Това определение е външно и значително относително. Да се прокара граница между повестта и разказа, и повестта и романа, по обем не всякога е възможно. Понякога разказите биват дълги, по размер се приближават към повестта, понякога я и надминават; срещат се и къси повести.
Обикновено повестта наистина е по-голяма от разказа и по-малка от романа - един вид преходна форма от разказа към романа, от малката епическа форма към голямата. В повестта се дава по-широка отколкото в разказа и не до там широка (но по-малко задълбочена) отколкото в романа картина на живота; в повестта се разказва не един епизод от живота на героя, а се редуват поредица от епизоди и затова описанието на характера
се дава в известно развитие и по-всестранно. Това говори за по-голяма сложност в сюжета. Последователността от събития в повестта е по-дълга, броят на героите е по-голям, но главното внимание е съсредоточено върху един - двама главни герои, чиито характер се изобразява най-широко.
Повестта търси светската сцена, проблемите на човека в обществото и неговите страсти. Тук конфликтът се решава в кратко и относително немногопластово представяне чрез майсторското художествено слово на автора. Краткостта събира действието, а многопластовостта - времето като минало и сегашно.
Повестта като литературно произведение, става необходима като анализ и присъда на негативите и позитивите в обществото.
Тя е по-ограничена по отношение на вътрешната структура и не е така многопластова като романа. Обективно спокойната, пластична епичност се счита за нейно достойнство, и все пак като средна по размер форма тя може да съперничи на романа при изобразяване на човешкия живот в дълбочина, в по-дълъг период от време. Повестта се отличава от романа, по отношение на повествованието, което е по-конкретно, по-сбито и по-сдържано в съзерцанието, дори и по отношение на динамичността и не е така субективно свободно.
В нашето съвремие като литературен вид, тя не е изчезнала от Руската, източноевропейската и в някои страни на западноевропейската художествена литература.
се дава в известно развитие и по-всестранно. Това говори за по-голяма сложност в сюжета. Последователността от събития в повестта е по-дълга, броят на героите е по-голям, но главното внимание е съсредоточено върху един - двама главни герои, чиито характер се изобразява най-широко.
Повестта търси светската сцена, проблемите на човека в обществото и неговите страсти. Тук конфликтът се решава в кратко и относително немногопластово представяне чрез майсторското художествено слово на автора. Краткостта събира действието, а многопластовостта - времето като минало и сегашно.
Повестта като литературно произведение, става необходима като анализ и присъда на негативите и позитивите в обществото.
Тя е по-ограничена по отношение на вътрешната структура и не е така многопластова като романа. Обективно спокойната, пластична епичност се счита за нейно достойнство, и все пак като средна по размер форма тя може да съперничи на романа при изобразяване на човешкия живот в дълбочина, в по-дълъг период от време. Повестта се отличава от романа, по отношение на повествованието, което е по-конкретно, по-сбито и по-сдържано в съзерцанието, дори и по отношение на динамичността и не е така субективно свободно.
В нашето съвремие като литературен вид, тя не е изчезнала от Руската, източноевропейската и в някои страни на западноевропейската художествена литература.
Няма коментари:
Публикуване на коментар