ДОБРУДЖА

                                             На Любен Бешков

Тая светла земя е съдбата ми.
Нероден съм минавал по нея.
А когато изгрях над житата й,
аз открих, че отдавна живея.
Бели дни по челото ми блесват.
Хоризонти към мен се протягат.
Като стара и хубава песен
във сърцето ми Добруджа ляга.
Ще вървя още дълго в безкрая.
С цветове и лъчи ще се сливам.
И щастлив като селянин – зная,
че и Добруджа с мен е щастлива.
А в деня, в който падна прекършен,
като клас ще ме носят жетвари.
Няма моята песен да свърши,
а гласът ми след вас ще повтаря.
 ...
автор: ДРАГНИ  ДРАГНЕВ
Добрич