УМИРА ПТИЦА

автор: ДРАГНИ ДРАГНЕВ

Умира птица... Целият простор замлъква,
криле прибира ­ тъжен и сломен от мъка.
По капчиците кръв в душата Ј гадае
и моли вятъра да я отвее в рая...
Убиха я орли... Видяхме я да пада
по клоните ­ обагрена, красива, млада.
От гледката дървото бе обезумяло
и сълзи слизаха по голото му тяло...
Умира птица... И човека тъй умира.
Над гроба му звъни тревата, вместо лира...