Що е анотация и как се оценява

Анотацията (лат. annotatio – бележка) е кратък текст, който дава информация за съдържанието на книга, статия, филм, театрална постановка, телевизионно предаване и др. Анотацията по същество е вид резюме. Резюмето е кратко изложение на някакъв текст, но то всъщност е много сбит преразказ, който обективно и неутрално следва съдържанието на книгата, филма, постановката и т.н.

Анотацията е кратък текст, който представя в съкратен вид основното съдържание, целите, задачите, кратко описание на изследвания проблем, методологията (ако се описва изследване), основни резултати и изводи. Тя е по-дълга от резюмето, но не повече от 1 страница.

>>>  Анотацията освен много краткото предаване на съдържанието  може да има и оценъчен характер с препоръки и обяснения за предназначението на определен текст. Оценъчните мнения трябва да са обективни.

>>>  Анотации се поместват в библиографски списания, в каталози, в самата книга, на обложката на книгата и др. Някои реклами на книги, филми, театрални постановки също са вид анотация.

>>>  Правилно е в анотацията на книга да са отбелязани: автор, заглавие, издателство, година и място на издаване и други важни факти, но могат да се използват два модела при изготвяне на анотация. Единият е книгата да се представи като дело на определен автор, чиито творчески качества са доказани и са гаранция, че съдържанието на конкретната книга е стойностно.

>>>  Другият модел е книгата да бъде представена конкретно чрез преразказ на съдържанието — основните и сюжетни линии или дялове, като авторът не се споменава. За да привлича вниманието, този вид анотация трябва обаче да съдържа и оценка за мястото, което заема книгата сред други, имащи подобна тематика – така се разчита на интереса към определени теми.

 >>>  В анотацията е необходимо да се постави акцент на новото, различното. В анотациите на научни книги това са преди всичко нови факти, нови открития или ново тълкуване на известни факти. В анотациите на художествени книги се изтъква авторското виждане, неочакваните сюжетни обрати, езикът на автора, особеностите в композиция.

>>>  Особен вид анотации са описанията на съдържанието  на книги в библиотечните фишове. В тях коментарите по съдържанието са сведени до минимум. Целта е да се подпомогнат както читателите, така и библиотекарите, когато подреждат или търсят книгите.

ПРИМЕР ЗА АНОТАЦИЯ НА КНИГА

>>> Книгата “Права на детето” е предназначена да запознае читателите със съвременните концепции за правата на детето и с възможностите за организиране на образователни дейности за запознаване на децата и възрастните с тези права. Целта на автора е да представи един съвременен поглед към културата по правата на детето. Задачите на автора са: анализ на международни документи и на българското законодателство по правата на детето; открояване на ролята на държавата за предоставяне, реализиране и защита на детските права; представяне на модели за организиране на образователни дейности с деца и възрастни по правата на детето; очертаване на изискванията за провеждане на ефективен учебен процес по правата на детето. В Приложението на книгата съдържа основни международни документи, което улеснява читателя в разбирането на политиката в сферата на детските права. Приложено е и пълно описание на ателие по правата на детето като модел за организиране на интерактивно обучение с деца и възрастни в тази област.

 >>>  Книгата дава широк поглед върху проблематиката и предоставя възможност на работещи учители, социални работници, психолози и други специалисти сами да организират образователни дейности по правата на детето с различни категории учащи. Сред основните постижения на книгата е преосмислянето на педагогическата практика от ориентация към дейността на учителя към детето – ученик, което следва да бъде в центъра на учебната работа.

НАЧИН НА ОЦЕНЯВАНЕ

 >>> Анотацията се оценява по система от критерии, най-важните от които са: степен на съответствие между съдържанието на анотацията и съдържанието на текста от източника; коректно представяне (систематизиране) на целта и задачите на автора в съответствие с ключовите идеи от съдържанието; терминологична коректност на езика.