Когато зачета една книга, първото нещо, което би ме впечатлило и предизвиква възприятията е заглавието, което пресъздава своеобразна картина във въображението ми, за да разбера идеята на автора, а това е само повърхностно усещане за творбата. Задължително трябва да прочета определен брой страници, за да усетя, дали ще ме развълнува и обсеби.
Ако идеята не ми допада, или ако съм предубеден към него, в мен възникват мислите за поредната глупава книга.
А дали предубежденията /позитивни или негативни/, които се дължат на личностно познаване с конкретния автор, с когото се разбирам или не, трябва да са определяща оценка за неговото произведение. Има и моменти когато завистта при някои е определящ фактор, който отхвърля дадена книга, въпреки че заслужава да бъде прочетена.
Някои ще кажат, че такова отношение е чисто българско, но аз мисля, че то е човешко... Има го навсякъде по света.
За мен е изключително важно как е изграден сюжета на романа (примерно) и фабулата. От голямо значение до колко писателят е съумял да отрази многопластово живота на своите герои с техните позитивни и негативни настроения, и до каква степен ги е подложил под ярема на жестоката, и коварна действителност; и разбира се доколко съумяват авторовите герои да се преборят, и дали всеки от тях до каква степен оцелява, а някои може би не.
Почти същото зависи за повестите, но със значително по-голяма разлика.
Ако идеята не ми допада, или ако съм предубеден към него, в мен възникват мислите за поредната глупава книга.
А дали предубежденията /позитивни или негативни/, които се дължат на личностно познаване с конкретния автор, с когото се разбирам или не, трябва да са определяща оценка за неговото произведение. Има и моменти когато завистта при някои е определящ фактор, който отхвърля дадена книга, въпреки че заслужава да бъде прочетена.
Някои ще кажат, че такова отношение е чисто българско, но аз мисля, че то е човешко... Има го навсякъде по света.
За мен е изключително важно как е изграден сюжета на романа (примерно) и фабулата. От голямо значение до колко писателят е съумял да отрази многопластово живота на своите герои с техните позитивни и негативни настроения, и до каква степен ги е подложил под ярема на жестоката, и коварна действителност; и разбира се доколко съумяват авторовите герои да се преборят, и дали всеки от тях до каква степен оцелява, а някои може би не.
Почти същото зависи за повестите, но със значително по-голяма разлика.
Разказът е кратка повествователна епическа форма, която се характеризира с определен брой думи. При него (разказът) е важно за читателя, да разбере и усети, до каква степен писателят е съумял да осъществи безпрепятствено целия си замисъл. Важно е да се отбележи, че по време на прочита писателят разполага с душата на читателя. Един разказ е интересен, когато се базира на логическите умозаключения.
Говорейки за четенето, казано конкретно, става дума за подходящ избор на книга, която искам да прочета. Поради различната его-нагласа (начин на мислене, виждане, начин на оценка и т.н.), всеки от нас има правото на свобода - мисъл, слово, разбиране, емоционалност, подход, включително и правото на избор на книги за четене.
Говорейки за четенето, казано конкретно, става дума за подходящ избор на книга, която искам да прочета. Поради различната его-нагласа (начин на мислене, виждане, начин на оценка и т.н.), всеки от нас има правото на свобода - мисъл, слово, разбиране, емоционалност, подход, включително и правото на избор на книги за четене.
В съвременния век падна "желязната завеса", която съществуваше преди тридесет години и не даваше достъп да се чете определена литература. А това е изключително важно, защото всяка прочетена книга; било роман, повест, разкази и т.н., ни дават знания, богат речник, които от своя страна, разкриват историческото и духовното богатство на народите, включително и красотата на флората и фауната на планетата "Земя".
...
автор: Николай Пеняшки
...
автор: Николай Пеняшки
Няма коментари:
Публикуване на коментар