РАННА ПРОЛЕТ

автор: ДРАГНИ  ДРАГНЕВ
.
Надничат от дървото пъпките и молят
очите им да не отваря още клонът,
че слънцето и вятърът ще ги измамят
и изгорят гледеца им ­ ще стане камък.
Но кой ги чува?! Гласовете им не стигат
до корена ­ той соковете все издига
нагоре, към върха, макар и тъй отрано ­
напъпилите клони тозчас да нахрани...
Човеко, братко мой, поспри замалко тука ­
от тази гледка си вземи поука...