автор: ДРАГНИ ДРАГНЕВ
.
Приижда пролет... Пъплят нежни ветровете,
тревите вдигат първо, после дълго светят
във клоните, на птиците в гнездата топли,
където се събират и възторг, и вопъл...
Изригва нов живот... Цъфти, лети във мене,
люлее дните ми над облаци зелени,
прелива обичта ми в гняв, сълзата в радост.
И вместо да танцувам и да пея страдам...
Расте животът и звъни на златна лира
в самите нас заченат, той във нас умира...
.
Приижда пролет... Пъплят нежни ветровете,
тревите вдигат първо, после дълго светят
във клоните, на птиците в гнездата топли,
където се събират и възторг, и вопъл...
Изригва нов живот... Цъфти, лети във мене,
люлее дните ми над облаци зелени,
прелива обичта ми в гняв, сълзата в радост.
И вместо да танцувам и да пея страдам...
Расте животът и звъни на златна лира
в самите нас заченат, той във нас умира...
Няма коментари:
Публикуване на коментар